Метаморфозата

"В един мрачен ден, след неспокойни сънища, Грегор Замза се пробужда и осъзнава, че е станал гигантско насекомо." С този откриващ ред започва известната новела на Франц Кафка "Метаморфозата", в която главният герой, поради своята различност, става бреме и източник на срам дори за най-близките си хора. Той се чувства чужд в собствения си дом. Новелата рисува ужасяваща и абсурдна картина на отхвърлеността и вината и заема важно място сред най-влиятелните произведения на литературата от ХХ век, които пресъздават страховете и кошмарите на това време.

Франц Кафка е определян като мрачния символ на европейската литература през ХХ век. Роден е на 3 юли 1883 г. в Прага (по онова време част от Австро-Унгария). Той е първородният син в семейството на заможен търговец между шест деца. Баща му не одобрява стремежа му към литературата и писането. Завършил е право във Карл-Фердинандовия университет в Прага, но също така посещава курсове по немска филология и история на изкуствата. През периода между 1908 г. до 1922 г., работи в застрахователна компания, но пише почти всяка вечер. По това време завършва своето знаково произведение "Присъдата" (1913), а малко по-късно – "Метаморфозата" (1915). Въпреки желанието си всичките му творби да бъдат унищожени след смъртта му, приятелят му Макс Брод публикува посмъртно три незавършени романа: „Процесът“ (1925), „Замъкът“ (1926) и „Америка“ (1927), както и други произведения and част от личната му кореспонденция. Днес Франц Кафка се счита за един от тримата велики майстори на съвременната класическа литература наред с Марсел Пруст и Джеймс Джойс. В негова чест са учредени две международни литературни награди – през 1979 година в град Клостернойбург и през 2001 година в родната му Прага. Умира от туберкулоза едва навръх четиридесетте години.