Memento Mori. Избрани епитафии

Човекът идва на този свят и в крайна сметка си отива; всички ние сме просто гости тук, временно присъстващи. Но след нас може да не остане спомен, затова е важно да оставим следа – такава, която би ни осигурила безсмъртие. Ако не чрез нашите действия, то поне с вечността на камъка, върху който ще издълбаем последното си послание.

Епитафията като литературен жанр съществува повече от 2500 години и е важна част от подготовката за живота след смъртта. Тя изразява осъзнаването на неизбежността на смъртта и древната потребност да оставим знак зад себе си – диря, напомняща за нашето съществуване. Именно там – върху надгробната плоча – литературата и смъртта се свързват по начин, който остава завинаги.

„Memento mori. Избрани епитафии“ представя най-забележителните примери на епитафии през вековете, написани от някои от най-талантливите умове в историята на човечеството. В допълнение към тях са включени интересни надгробни надписи и проявления на жанра като мощно сатирично средство. Всички тези произведения очертавата контурите на предсмъртния завет и оформят цялостната представа за отношението между великите личности към смъртта и отвъдното.

Трябва да имаме по-голяма вяра в несъмнените истини от които не можем да избягаме - например смъртта и данъците.
— Даниел Дефо

Оставям всичките си активи на жена ми при условие че се омъжи повторно; така ще има поне един човек, който ще ск mourning моя загуба.
— Хайнрих Хайне

Естествената смърт настъпва когато дойде без намесата на лекар.
— Марк Твен

Има много по-трудни ситуации от самата смърт; например опитвали ли сте да прекарате вечер с продавач на застраховки?
— Уди Алън