Анхедония

Смъртта на всеки един от нашите бащи – моя, твоя и на всички татковци – всъщност представлява поредната малка загуба за България.

Затова не можех да се въздържа да напиша тази книга.

Тя е посветена на нашата трагична съдба като българи.

В нея разказвам за онези хора светулки, без които светът би потънал в вечна мракобесие.

Те излъчват своята привидно невзрачна светлина... Това са личности, които не налагат собственото си сияние с егоистични намерения. Те осветяват тихо и почти незабелязано. Защото тяхната светлина идва от сърцето им.

Всичко, което те засадиха в душите ни, е безценно.

И именно в това „засаждане“ се крие техният героизъм – тих и мощен; толкова необходим днес и завинаги – героизмът на саможертвата...

Да, моят роман е вдъхновен от тях.

Прочетете го.

И отделете миг за размисъл.