Одисей

Изданието е с нов превод!

Джеймс Джойс споделя, че е вложил толкова много неясноти и загадки в творбите си, че учените ще продължат да дебатират за намеренията му в продължение на векове. Според него това е единственият начин да постигне безсмъртие.

Валери Ларбо отбелязва, че името и произведенията на Джойс в литературата са равнозначни на имената и теориите на Фройд и Айнщайн в науката. Тя смята, че дързостта и суровината при описването на инстинктите, считани за най-низши в човешката същност, произлизат от влиянието на велики казуисти. От йезуитските традиции Джойс черпи своя хладен подход и липса на уважение към слабостите на хората.

Езра Паунд заявява, че „Одисей” попада сред великите романи с форма като соната. В него няма нито една линия или дори половин ред без изключителна интелектуална плътност. Това е книга, която всеки истински любител на литературата трябва задължително да прочете.

Едмънд Уилсън коментира „Одисей” като може би най-точната рентгенова снимка някога направена върху обикновеното човешко съзнание. Романът демонстрира гениалността на Джойс да напои даже най-обикновените ежедневни ситуации със значим смисъл - той създава рапсодии за красотата с висота недостигана досега в английската проза.

Антъни Бърджес заключава, че вече всички признават „Одисей” за най-великия роман през последното столетие.