Трънски разкази. Балканска сюита

"Какво те е накарало, момче, да търсиш вълчите съдби и да се ровиш из стари истории?! Знам само едно – където Господ е плюел, там животът е поникнал и мъката също. На бурен расте безкрайната черна скръб, която измъчва хората до корена...

Такъв е животът – сякаш го записваш в тефтер, а той ти нанася удари като стар кръчмар; влачиш го на въже – краката му се заплитат в земята и те дърпа назад като непокорно магаре; ласкае те като жена и те гледа с очи, но под полата си вече има друг. Животът, мили мой, е хитрост – докато си млад, двама се смеете заедно, но щом остарееш, оставаш сам да плачеш. От люлката до гроба фитилчето ти гори непрекъснато - не знаем докога ще продължи: дали светлината ще озарява света или барутът ти ще избухне "пффф" и всичко ще свърши. Ако си истински мъж на място, синко, цял живот сам ще разпалваш своите фитили; но ако сърцето ти не гори силно – дори да бъдеш барутлия или богаташ - хищниците пак са около теб!"