Данаил Крапчев - първопроходецът

Крапчев успява да създаде вестник, който мнозина наричат „българския Таймс“ – издание с високо качество, сериозен подход и професионализъм. Въпреки че може да изглежда неочаквано, той е успешен и достига до широка аудитория.

Тази книга, която държите в ръцете си, ще разкрие част от тайната на този успех. Авторката Ирина Александрова и внучката на Данаил Крапчев Невена Маринова са избрали интересна форма – многогласие. Текстът включва гласовете на съвременници, колеги и наследници. Сред тях ще чуете дори мнението на самия директор на „Зора“, чийто стил е ясен и стегнат, предаващ логична и завладяваща идея. Някои статии остават актуални дори в наши дни.

„Зора“ през 30-те години беше истинска европейска класа. Дори към края на XX век информационната му плътност впечатляваше. Новината бе отделена от коментара; фактите бяха ясно разграничени от личните възприятия по начин, който ние като студенти трудно усвоихме тогава. Като споменавам „новини“, не говоря за дребни теми или провинциализъм, които бързо погълнаха медиите у нас - напротив! Вестникът на Крапчев представяше света пълноценно с кореспонденти в Лондон, Париж, Рим, Берлин и Женева. Спомням си как намерих дописка за смъртта на известния испански тореадор Игнасио Санчес Мехиас – човекът вдъхновил Гарсия Лорка за една велика елегия.

Бойко Василев