Изкуство и литература

Психоаналитичният подход към художественото творчество е уникален, тъй като се стреми да разкрие психичните сили, които движат твореца, откривайки ги в несъзнаваното. Изкуствата произлизат от въображението на автора и неговите фантазии; според психоанализата (известна още като метапсихология) съзнателно възприеманите фантазии са само повърхностни изрази на по-дълбоки аспекти от несъзнавания психичен живот. Взаимодействието между несъзнаваното на твореца и това на зрителя играе важна роля за влиянието на произведението.

Д-р Фройд посочва, че когато поетът споделя своите въображаеми игри или „сънища наяве”, ние изпитваме истинско удоволствие. Чрез своята ars poetica авторът успява да смекчи егоистичния характер на собствените си фантазии и ни предоставя естетическа наслада, позволявайки ни да се наслаждаваме на нашите собствени мечти без упрек или срам.

Сборникът включва студии от Зигмунд Фройд, които акцентират върху неговия метод при анализиране на художественото творчество: „Поетът и фантазирането”, „Налудността и сънищата в новелата Градива от В. Йенсен”, „Един детски спомен на Леонардо да Винчи”, „Моисей” от Микеланджело“, “Достоевски и отцеубийството“ и други.