Жилищна политика и устойчиво развитие. България в контекста на Европа

С развитието на териториалното планиране през 70-80-те години на миналия век в България започват първите опити за цялостно разглеждане на въпросите, свързани с жилището, като важен компонент от националната обществено-икономическа структура. Въпреки това, тези усилия остават основно теоретични и не водят до конкретни управленски решения, съобразени с политическите и икономическите условия по онова време.

Настоящото изследване се фокусира върху темата за жилището и жилищната политика в контекста на глобално увеличаващия се конфликт между природата и човешката изкуствена среда в различните й форми. Въпросът за устойчивото развитие обхваща множество аспекти, много от които са свързани с жилището и жизнената среда. По-конкретно, целта на книгата е да подпомогне научните изследвания и да насочи разработването на необходимите управленски политики в мултидисциплинарна област, каквато е функционирането на жилището като част от пространствения, икономическия и социалния организъм на България. Тук се формулират ключовите проблеми и задачи пред жилищната политика у нас въз основа на анализирането както на теорията, така и практиката в европейските държави.