Съчинения в 15 тома Т.6: Самуил, Цар Български Кн.1 - Щитове каменни

Животът на цар Самуил, един от най-забележителните владетели на Първото българско царство, завършва по трагичен начин. В продължение на 45 години (969-1014) той е начело на българската държава: първоначално 28 години като управник и след това 17 години като цар. По време на своето управление той води постоянна и трудна битка с византийския император за защита и запазване независимостта на своя народ. Тази борба е изпълнена с такава решителност, че дори враговете му го описвали като войнствена личност, която отдадено служила на родината си и ценяла политическата свобода - най-висшето благо за всеки народ. Не успял да понесе страданията на своите 14 хиляди нещастни войници, тъй като в тях виждал бъдещата мизерия на целия български народ.

Основното значение на цар Самуил в историята ни не се състои само в неговата защита независимостта на България или в удължаването живота й още почти половин век, а и в това, че през тези 45 години ръководство успява чрез упоритата си борба срещу Василий II да възпита народа си във духа на свободата. Той активно се противопоставяше na разрушителното чуждо влияние и вдъхновявал силна омраза към безмилостната византийска власт - заслуга, благодарение която българският народ успява да запази своята идентичност дори по време нa тежкото византийско господство.