Реторика към Александър

Съчинението "Реторика към Александър", което често се свързва с Аристотел, но вероятно е написано от неговия ученик Анаксимен, представлява втория по значимост реторически трактат в гръцката античност след основния труд на Аристотел - “Реторика”. Основният фокус на "Реторика към Александър" са практически инструменти за убеждаване – аргументи, характеристики и мнения, като акцентът пада върху стилистичните аспекти, които сами по себе си могат да направят речта убедителна или поне приемлива за аудиторията. Съчинението има формата на фиктивно писмо до цар Александър Македонски, който е бил ученик на Аристотел.

Текстът преди всичко служи като източник с указания за съставяне на текстове независимо от техния адресат и не интерпретира вече налични произведения – речи на известни оратори или стихотворения от различни жанрове. Това го отличава например от трактата "За възвишеното" на Лонгин, публикуван у нас през 1985 г., който разглежда съществуващи творби. В този контекст Псевдо-Аристотеловият текст може да бъде ценен както самостоятелно, така и във връзка с разнообразие от други произведения, а не задължително само в контекста на гръцките или римските оратори.

Преводът извършен от Георги Гочев продължава традицията в превода на старогръцката реторика и философия, утвърдена благодарение на учени като Александър Балабанов и Георги Батаклиев през годините. Под професионалното ръководство на научния редактор доц. д-р Николай Гочев, "Реторика към Александър" е представена в българския език като ценно пособие по реторика с подходящи коментари и индекси.