Приключенията на диалектиката

Морис Мерло-Понти е една от онези личности в интелектуалната сфера на Франция, които трудно могат да бъдат поставени в каквито и да било категории или теоретични рамки. Осъзнавайки важността на задълбоченото разглеждане на проблемите в световната история, той се стреми да реализира това разбиране в своите творби.

Той изследва темата за необходимостта от диалектическо мислене - класовата борба и терора, търсейки истинската интерсубективност и историческия разум дори в контекста на сталинския режим.

В "Приключенията на диалектиката" Мерло-Понти се завръща към идеи от предишния си труд "Хуманизъм и терор", не с цел повторение, а за да ги подложи на остри критики, опровергавайки ги и изграждайки нова концептуална структура.

Той подробно описва повтарящите се модели при революционните събития. Същината на всяка революция е нейното убеждение във собствената абсолютност. Не е случайно, че когато един режим бъде установен след успешна революция, тя губи своята динамика именно поради тази убеденост; истини са само докато са в движение.

Разликата между постигнатото и желаното през време на тези събития е значителна, както и потиснатото бъдеще.

Мерло-Понти надхвърля правдоподобните заблуди и фалшивите надежди присъщи за идеологическата диалектика.