Философия на толерантността: Антология /От Античността до края на ХХ век

Създаването на антология представлява сериозно предизвикателство за нейния автор, особено ако той действително е започнал с добри намерения и желание да предложи на читателя удовлетворителен резултат. Старото значение на термина „антология“, което означава събиране на цветя или изработка на букет, може да бъде полезно като метафора. Както един красив и оригинален букет не се състои от произволни цветя в произволно количество, така и в антологията е важно подборът да запази своята хармония и аромат, при който отделните компоненти могат да бъдат различени.

Темата за толерантността е била предмет на философски размисли през последните двайсет и пет века и продължава да провокира разнообразие от мнения - понякога дори противоположни. Съставянето ѝ изисква повече от просто знания; необходимо е умение за организиране по хронологичен ред или интуитивно усещане как идеите си взаимодействат в едно произведение. Освен това важна е готовността за рисково разбиране, т.е. способност за проникване в историческия контекст на текстовете.

Човек обаче действа мотивиран от силен импулс - било то удоволствието от многообразието според Монтен или ползата от диалога и признанието посочени от Тейлър; уважението към другия човек и стремежа към „конфликтния консенсус“ у Рикьор; включването на всички идеи без налагане на доминиращо мнение у Файерабенд; истинската стойност на свободата спрямо нетрадиционното според Мил. Истинската толерантност трябва да бъде индивидуално осмислена чрез свободния избор, докато груповата толерантност често изглежда изкуствена подобно всяка друга групова идеология.

Ако перифразираме Албер Камю: индивидът, избрал активно толерантността, би могъл да бъде една по-привлекателна личност - стига само този акт da надмине безцветната формална толерантност до активно доброжелателство към другите хора. Идеалната любов остава митична концепция, но както казва Ясперс, основаването на пространство без насилие би могло да предостави условия за постоянен диалог между исторически различни идеи като форма на любяща борба.