Вълча Богородица

Не желаех да се завръщам нито в социалистическата епоха, нито в ранните години на демокрацията. Но времето има свойството да не позволява затваряне на врати след себе си. Историите чакаха на прага от дълго време, ставайки все по-плътни и тежки. Независимо колко много ги отлагах, нищо не успя да ги премахне или разпръсне. Те се случват в определени моменти с уникални характеристики и продължават да бъдат твърде близо до нас – все още усещаме тяхното присъствие; толкова са абсурдно величествени – как едно съвременно момиче би могло да повярва, че заради връзка с човек от капитализма ще бъде заплашено с изключване от университета и комсомола? Че това ще доведе до горчивина не само в нейния живот, но и за всички нейни близки? Или как Пушкин, сто и петдесет години след смъртта си, стана част от рекламната кампания на перестройката в Европа? Или пък как новите руснаци пристигнаха у нас през зората на демократичните промени... В обобщение - основният герой на тази книга е времето - календарно, историческо и нощно. „Вълчата Богородица“ зададе тоналността - онова чувство на душевен мрак, което продължава да обсебва нашите души; единственото спасение изглежда остава известната доза ирония.