Куклата в българската традиционна култура

В тази книга се разглежда едно от най-значимите и устойчиви явления в народната традиционна култура – куклата. Характеристиката на куклата е изградена върху обща материалност, която включва нейното название, вид, типизация, функция и материали за изработка. Изтъкнати са куклите-идоли, създадени от естествени материали (като листа, слама, житни класове и цветя), които представляват древните образи на кукли. Подчертава се тяхната типизация като антропоморфни, зооморфни и природни образы.

Изследването акцентира върху класификацията на куклите според техните функции: ритуални (сакрални), художествени (статични), игрови (людически) и битови. Куклата носи символика с обреден-магичен характер – да предвещава плодородие. Важно място в изложението заема представянето на куклата в бита: в домашния театър като средство против вредители при селскостопанския труд; във фамилните обичаи свързани със сватби или раждане на дете; както и в различни обреди.

Процесът по развитие на куклата е отражение на древна мирогледна система, а митичните й образи са редуцирани до наши дни. Днес те принадлежат към изкуството и представляват интерес за много ценители. Куклите играят важна роля за запазване на историческата памет у българския народ.