Всесилната държава

„Всесилната държава“ е един от най-влиятелните трудове в рамките на либертарианската социална теория. Авторът Лудвиг фон Мизес критикува етатизма и социализма, използвайки примера с възхода на нацизма. Той остро атакува икономическия интервенционизъм, централното планиране, концепцията за социална държава и опитите за изграждане на глобално правителство. Поради това „Всесилната държава“ е от основно значение за всеки, който се интересува от философията, икономиката и политическите науки.

В този труд Мизес поставя национал socialism (нацизмът), етатизмът и национализмът в контекста на международните отношения от края на 19-ти век до световните войни. Неговият анализ е обогатен с исторически факти и завършва със смели предложения относно бъдещето.

Според него, нацизмът представлява класически пример за социализъм, а корените му – подобно тези на етатизма – произлизат от желанието на държавата да доминира в икономическата сфера. Мизес твърди също така, че военният етатизъм прераства в агресивен nationalism (национализъм). Рано или късно всяка форма на национализъм става агресивна като германския.

Германският агресивен национализъм се отличава по това, че германците считат себе си за най-силния народ в Европа и затова търсят Lebensraum (жизнено пространство) чрез завоевания. Това явление започва да се формира едва след края на 19-ти век с установяването на единна - а следователно силна - германска държава.

„Всесилната държава“ демонстрира дълбокото историческо познание и уникалното разбиране към икономическите принципи у Лудвиг фон Мизес. Книгата служи като незаменим ресурс за осмислянето на европейската история през XIX и XX век.