Тишина през октомври

„Тишина през октомври“ е роман, разказващ за изкуствовед, чиято съпруга Астрид внезапно напуска след осемнадесет години съвместен живот. Оставен сам в пустия дом, главният герой се потапя в спомени и размисли относно отминалите години. Възстановяването на срещата с Астрид, брака им, децата и светския живот сред интелектуалната буржоазия на Копенхаген, както и пътуванията до Париж, Лисабон и Ню Йорк – всичко това му се явява по нов начин с различни нюанси и налага различна аналитична перспектива. Героят анализира себе си и дълбоките мотиви зад действията си като син, баща и съпруг. Умишленото отсъствие на диалог акцентира върху настъпилата тишина в живота му — неговата самота и изолация. Темата за преоценката на миналото може да изглежда обикновена или позната, но тук е представена по оригинален начин; езикът е ясен и точен, а стилът – изтънчен. Сравнението с Пруст и неговия поток на съзнание идва естествено без да подкопава уникалността на автора ни води към моментa преди „окончателната присъда“ над героя да бъде произнесена.