Хубостта е рана

Творческите произведения на Курняван черпят вдъхновение от разказваческия фолклор на родната му страна, представяйки увлекателни истории с множество отклонения в странични теми. Това е особено видно в началото на всяка глава от книгата, като първоначалното изречение гласи: „В следобеда на мартенски уикенд, двадесет и една години след смъртта й, Деви Аю се изправила от гроба си.“

Историята започва със завръщането към живота на бивша проститутка и майка на четири дъщери и приключва със смъртта ѝ. В хода на повествованието авторът ни пренася през различни ключови моменти от индонезийската история през бурния XX век - обявяване независимостта от холандците, японската окупация, революцията след Втората световна война и геноцида срещу комунистите под управлението на Сухарто. Всичко това е представено чрез остроумния поглед и яванското чувство за хумор на Курняван.

„Една от целите ми беше да направя шега с историческите романи“, споделя авторът в интервю. Независимостта се празнува официално в Индонезия на 17 август; обаче в измисления град Халимунда местните решават да го отбелязват чак на 23 септември, тъй като именно тогава научили за декларатираната независимост от Сукарно. „Обикновено историята се приема или за истинска, или за лъжлива. Според моя роман всяка история може да бъде както вярна, така и невярна.“

Завръщането на Деви Аю не е просто метафора; тя реално възкръсва пред жителите на Халимунда след две десетилетия мълчание. „Сигурно много ви стреснах с появата си след цели двадесет и една години - казва тя - имайки предвид факта, че дори онзи дългокос мъж умря само три дни преди да възкръсне.“ През цялото време Курняван успешно съчетава свръхестественото с ежедневния живот: духове обсебват гробари; прасета стават хора; жена изпитва дискомфорт при бременността си по необичаен начин. Единственият герой способен поне донякъде да повлияе върху магическите събития е заклет комунист противник на суеверията - но той притежава уникална способност да проклина околните ефективно.