С голи ръце лисица

„С голи ръце лисица“ (2012) представлява сборник с разкази, по чийто извиващи се пътища преминават странници, които понякога отново се срещат в различни моменти на житейското си пътешествие. Под внимателния и съчувствителен поглед на автора се разкрива една минивселена от човешки съдби.

Еманюел Пагано отбелязва: „Персонажите не заемат централно място в историите; те остават на периферията, покрай краищата на живота си, домa и страната си. Те вървят край пътищата, в границите на спомените си и между обикновеното и разумното. Понякога хващат стоп - ако някой реши да ги вземе. Аз ги включих в моята книга.“ По този начин тя приканва читателя да участва в тяхното незабравимо пътуване чрез живописните им образи. С нежност и уважение авторката защитава сложността на човешкото достойнство, особено когато човекът чувства натиск от стандартизирания свят около него.

***

Еманюел Пагано (родена през 1969 г., Родез) живее и работи на Ардешкото плато - красив планински район в Южна Франция (регион Рона-Алпи). Тя е преподавателка по пластични изкуства с опит в киноестетиката и прави литературния си дебют през 2002 г. с романа „За да бъда у дома“. Привлича вниманието със своето тихо присъствие и дълбоки мълчания, както и с чувствителното разглеждане на човешката уязвимост чрез книгите като „Чекмеджето за коси“ (2005) и „Юношите от пещерата“ (издадена у нас под заглавие Ерго през 2007), която печели Награда за литература на Европейския съюз през 2009 г. Следват трудносмилаеми заглавия като „Ръце момчешки“, „Отсъствието на водни птици“ и именно „С голи ръце лисица“, които проучват автобиографичната тематика относно трудно достижимата хармония със себе си и околните; показвайки колко лесно може да бъде прекършено едно човешко стебло. Авторката вплита историите си във физическите пространства, където хората взаимодействат с природата; телесните изображения стават метафора за територии заплашени от завладяване или разрушаване вследствие земетръси.