Военното изкуство на българската армия 1885-1945

Военното изкуство се разбира като съвкупност от теоретични и практически аспекти, свързани с подготовката и провеждането на военни действия. То включва три основни компонента: стратегия, оперативно изкуство и тактика. Стратегията е ключовият аспект в това поле и разглежда въпросите относно изграждането на армията, организацията на войната и използването на различните видове военни сили. Оперативното изкуство започва да се развива в края на XIX век и началото на XX век, фокусирайки се върху управлението на операциите от гледна точка на стратегическите, оперативните и тактическите формирования. Тактиката пък се занимава с планирането и реализирането на бойните действия от конкретни единици.

Подготовката за водене на война у нас започва едновременно със съществуването на българската армия, преминавайки през дълъг период развитие под влияние както исторически обстоятелства, така и разнообразие от фактори. Теорията и практическото приложение във военното изкуство непрекъснато се изменят чрез труда на множество автори, нормативните актове или по време на учения с войските. Най-добре военното изкуство демонстрира своите достижения именно по време на война – там личат резултатите от теоретичния напредък и реалната подготовка както за командирите, така и за щабовете.

През цялата история българската държава участва в многобройни конфликти. През Средновековието основният проблем е слабата икономика и примитивността в средствата за нападение. В контекста след Освобождението (1878 г.) условията коренно са променени благодарение научно-техническия напредък; борбата става машинна. В процеса по подготовка και водене нa конфликтитe изплуват специфики които правят опита им особено значим днес; затова нашето проучване ще бъде ограничено до анализ само nа случаите след освобождението oт турско владичество.
Игнат Криворов