Тя се казваше Татяна Кн.1 от Хроника на Великото десетилетие

Седмият стрелкови корпус на Южноуралския военен окръг е заел позиции за полева отбрана. Личният състав се е изтеглил на 5 километра от защитния район, където остават стотици танкове, бронетранспортьори, оръдия и минохвъргачки; вместо войници в траншеите и блиндажите сега има крави, коне и овце. Планирано е да бъдат нанесени три ядрени удара по подготвената отбранителна линия с цел да се отвори коридор за настъпващите сили. Вторият и третият удар са имитирани чрез взривяване на стотици варели бензин, разположени в специално изградени дълбоки ями. Истинският ядрен удар обаче е първият – той ще бъде извършен от самолет Ту-4А с бомба РДС-4 "Татяна", която има мощност 38 килотона - еквивалент на Хирошима и Нагасаки плюс малко допълнително. Бомбата ще бъде пусната от височина 8000 метра и ще избухне на 350 метра над земята. В точно 9 часа, 33 минути и 10 секунди на 14 септември 1954 година злодейката "Татяна" започва своя падеж към Земята със леко свистене. След като премине през зададеното време от 48 секунди, тя достига определената височина преди да експлодира.

Основният въпрос остава: ЗАЩО?

През втората половина на ХХ век възниква възможността да се унищожава противника без необходимостта да пробиваме неговата защита. Нека врагът остане в своите отбранителни позиции; ние можем просто да го ликвидираме с ядрени удари.

Жуков обаче не желае разрушаването на враговете градове, гари или заводи – той цели тяхното завладяване. Нашата амбиция е да покорим Централна и Западна Европа.

Опитът от ученията проведени на Тоцкия полигон не може да бъде адаптиран към никакви други сценарии освен освобождаване поход към Западна Европа.