Летящи кучета

Марсел Байер е част от новото поколение в съвременната германска литература, което свързва своите разбирания за романа и художествената проза с детайлни изследвания. Интересът на писателя към историята на Третия райх преминава през уникална, самозатворена изследователска перспектива, каквато демонстрира романът "Летящи кучета".

От ранното си детство Херман Карнау възприема "летящите кучета", които са подразделение на прилепите, като образ, защитен от всякакви външни влияния. Гласът представлява фетиш за акустиката на Карнау, който през 1940 година започва систематично да изучава човешкия глас.

Един от повествователните гласове в "Летящи кучета" принадлежи именно на Херман Карнау; името му авторът взима от полицай в берлинския бункер под управлението на Третия райх. Другият разказвач е осемгодишната Хелга, дъщеря на Министъра на пропагандата. Двата гласа се срещат многократно и последно през април 1945 година, когато Карнау е в Берлин с цел да запише гласа на фюрера.

Разказването преминава към лятото на 1992 година. След войната Херман Карнау успява да се скрие и открива в архива си разговорите с Хелга и нейните брат и сестра по време на техните последни дни и нощи. Той е записвал техните гласове до самия им край.