Аз искам да те помня все така: Любовта на поета в стихове и писма

Луксозното издание представя любовните произведения на Димчо Дебелянов, включващи както известни стихотворения, така и непубликувани писма до жените, които е обичал и вдъхновили неговото творчество. Някои от тези материали се появяват за първи път в книгата.

Яворов, ослепен след опит за самоубийство, казва: „Този младеж ще надмине всички нас”, вярвайки безрезервно в таланта на по-младия си колега. Без да знае, че Дебелянов е предопределен да напусне света млад. В София той води бохемски живот с ограничени средства и често споделя каквото има – или помага на просяци, или покрива сметките на приятелите си в кръчмата. През това време създава класически творби на българската поезия под влияние на жените около него, които пленяват романтичната му душа. Но любовта му също е обречена – Иванка Дерменджийска не може да го последва; Елена Петрунова загива; Мария Василева умира от туберкулоза. Сред тях има дори актриса (Маня Цачева), която достига световна известност.

Разгледайте тези романтични истории и преоткрийте личността и поета Димчо Дебелянов с нов поглед върху неговите вечни шедьоври. Потопете се в магията им и красота им; някои текстове са публикувани тук за пръв път.

Изданието съдържа архивни снимки на персонажите от историите, а стихотворенията са визуализирани с прекрасните картини на Ралица Денчева от серията й „Българските мадони”.

Аз желая да те запомня все така:
бездомна, без надежда и унила,
с ръка ми вплела пламнала ръка
и скръбен лик до сърцето ми наклонила.
(„Аз желая да те запомня все така”)

На утрото ѝ цветята светли
не познаха вечерната тъга
и тя вървеше украсена с тях,
за да буди радост сред чуждите печали;
в очите ѝ звезди разискряха златен рой
и двете рози търсеха милувка,
разцъфнали близо до гърдите ѝ.
(„Отмината”)

И вот - погребан
в непобедима тъга
моят младост и надежди
в безрадостния склеп -
аз угасвам със последна утеха –
споменът във здрача
плачещ за теб.
(„Ти смътно се мяркаш…")