Изгубените еднорози на революцията

Книгата "Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 1980-те и 1990-те години", написана от Миглена Николчина, разглежда сложна дилема, която е както екзистенциална, така и методологическа: как да се създаде видимо единство в нещо, което по своята природа е било несвързано и разпокъсано. По същество тя представя фрагменти от живота на духа в България през 80-те години – период, който след 1989 година претърпява значителни трансформации и става коренно различен от предишния си облик. /Кольо Коев/

Смятахме, че нашите желания са реалност - опитвахме се да ги реализираме с наличните средства колкото можем. Обезпокоението след настъпилите промени произтичаше от осъзнаването на заблудата; но заедно с това осъзнаване изчезнаха и магичните образи: от този момент нататък новите дискурси не запомниха онова, което аутистичният глас не успя да изрази. /Миглена Николчина "Изгубените еднорози на революцията"/