Бездната на мъртвите мигове

"„Сбогом, сънища! - размишляваше той, летейки обратно сред угасващите слънца, затихващите мелодии и догарящите цветове. - Сбогом на виденията! Прощавайте всички вас, през чиито очи наблюдавах и чиито деца срещнах... Няма да ви видя отново, няма дори за миг да бъда част от вашия свят... и така е най-добре. Но ще ви пренеса чрез кръвта си през времето, а това всъщност е безсмъртието, дарено на човека... Безсмъртието в другите, безсмъртието между хората... Вие сте хора и вашето място е тук, а не във Вечността! Защото там… дори боговете нямат значение!...”

Новата творба на талантливия писател Бойко Несторов продължава неговото изследване в тъмните дълбини на човешката душа и родовата памет. Спомените нахлуват в тревожното съзнание внезапно и неочаквано с цел да свържат нашия съвременник с трагични моменти от историческото ни минало. Паметта на кръвта превъзхожда променливостта на времето; нейното бреме често може да бъде жестоко, но е жизненоважно. Разказът е динамичен и завладяващ, експресивен и асоциативен - типично за стила на Несторов."