Ирак. Така съветвах президента

През петте години на първия мандат на президента Георги Първанов, Ирак се оказа едно от най-сериозните предизвикателства за външната политика и сигурността на нашата страна. Като секретар по националната сигурност през този период, аз бях пряко ангажиран с всички аспекти, свързани с Ирак - преди, по време и след войната. Именно затова се стараех да предоставям анализи, експертизи и становища; осъзнавах своите задължения към президента и вярвах, че той трябва да бъде информиран и активен в защитата на националните интереси.

Разбираемо е обаче, че за България е много по-важно какво е заявил президентът по време на този сложен период. Значителна част от неговата работа беше публична и това бе широко отразявано в медиите и сайта на президентството. Всеки заинтересован може лесно да намери информация там.

Въпреки това "зад кулисите" остават скрити значими моменти от дейността му относно Ирак. От една страна, това е напълно разбираемо – никога не е имало пълна прозрачност в действията на политиците, особено на такова високо ниво. Съществуват разговори и усилия с даване на отговори и вземане на ангажименти, които остават незабелязани за обществото и голяма част от управляващите – така работят навсякъде по света. От друга страна обаче стилът му характеризираше единствено него самия – предпочиташе срещи „очи в очи“, без посредници; рядко допускаше дискусии в широк кръг със съветниците си; малките изключения бяха случаи когато само ние можехме да представим писмен материал за негово внимание.

Така през тези пет години има теми от голям мащаб в политиката, които аз като човек извън тесния кръг съветници не съм виждал ясно; наложило ми се е само да правя предположения относно тях. Имам идеи за ситуации които бих искал да опиша в други публикации с различен характер – дали повече или по-малко мемоарни. Целта ми не е просто “да разкривам” тайни отвъд официалното заявление , а защото нашето общество както Негово Величество - българският данъкоплатец заслужава право да знае повече с необходима прозрачност относно държавната дейност.

Целта тази книга обаче e коренно различна: тук хронологично ще покажа какво точно съм консултирала президента във връзка с Ирак.