Мандарините

В Древен Китай мандарините са били най-образованите и влиятелни цивилни и военни служители на империята. По времето на Симон дьо Бовоар във Франция, те представляват върховната интелигенция – хора на духа, които определят обществените приоритети.

След Втората световна война, в контекста на бурния период с надежди, който бързо е заменен от конфликта между новосъздадените политически блокове по време на Студената война и разкритията за съветския Гулаг, остава въпросът дали мандарините ще успеят да запазят своето значение. Ще реализират ли мечтата си за възстановяване на страната и нейното достойнство? Тази политическа обстановка задава основния тон на романа и го превръща в мащабно историческо произведение за следвоенното време.

На този фон се развиват историите около писателя Робер Дюбрьой и неговата съпруга психоаналитичката Ан Дюбрьой, тяхната дъщеря Надин и техния приятел журналиста и писател Анри Перон. Робер е значима фигура сред левицата, активно ангажиран с политика, но постепенно губещ оптимизма си; Анри е участвал в Съпротивата, публикувал нелегален вестник, пише книги и избягва политиката; Надин страда от загуба на любимия си και преминава през множество връзки; а Ан изживява нова любовна история в Америка... Всички тези персонажи заедно с техните приятели оформят една важна фреска относно човешките взаимоотношения – любовта, приятелството и омразата без конюнктурност - ситуации, с които читатели от всяко поколение могат да се идентифицират. „Мандарините“ е написан простичко и ясно без сложни стилови упражнения – забележителен роман от рядък калибър.

(Счита се че прототипът на Дюбрьой е Жан-Пол Сартр; Перон напомня Албер Камю; образът на Ан вероятно черпи вдъхновение от самата Симон дьо Бовоар , а американския й любовник може би e Нелсън Олгрен.)