България и Византия - титани на кръста

През 924 година византийският патриарх Николай Мистик, изтъкнат интелектуалец от средновековието, е написал следното относно конфликтите между България и Византия: „...същата тъга, която винаги изпитвам заради общите страдания на Божия народ — ромеите и българите. Защото българският народ всъщност е част от Оногова, който с кръвта си изкупи българите и ги направи братя чрез Светия Дух". Този важен откъс от негово писмо показва, че в началото на десетото столетие, по времето на Златния век при Симеон Велики, България и Византия са създали споделено културно пространство в рамките на Православната цивилизация. Не е случайно, че видният английски учен и философ Арнолд Тойнби заключава, че България не само получава византийска култура, но също така се явява втори център на православието, произвеждайки и разпространявайки култура сред славянските народи и други етноси.

Тази книга разглежда как българите преминават от статута на врагове на империята до това да станат част от Божият народ и активни творци на Православната цивилизация. Как след едва два века близост до една от най-влиятелните държави в историята България успява да се утвърди като военен конкурент и цивилизационен партньор. Освен това анализира как през ключови моменти в историята българските владетели избягвали краткосрочните ползи в полза на далновидни политически решения с дълбоки последствия за развитието както в Европа, така и за православието.