Младостта на Даниело Наниста. Светлина, моя любов

"Младостта на Даниело Наниста" представлява автофикция, която авторът сам нарича анти-литература или "не-литература". Книгата е като гъста супа, в която се намират пикантни парченца от реалността – от белите акули в Адриатическо море до отрязания пенис на Джон Уейн Бобит. Както подсказва заглавието, произведението може да бъде възприемано както ръководство за онанизъм в буквалния смисъл, така и като форма на самоуспокоение на духовните и културни нужди с наличните средства при тоталитарен режим.

От своя страна "Светлина, любов моя" е роман под формата на кореспонденция, който разглежда темите за любовта и семейството. С остроумие той разкрива неврозите на съвременния живот. Историята говори за страха от самия страх, лудостта като заразна болест и какво значи да бъдеш пациент на Православната Църква; обсъждат се плюсовете и минусите на нудистките плажове и причините защо Бог ни е дарил със секса.