Революцията в България 1989-1991 Кн.1

Това беше истинска революция. Какво друго може да опише прехода от комунистическата система, в която една партия имаше тотален контрол над държавата, икономиката и обществото, към демократични принципи и свободна пазарна икономика? Този процес започна с рухването на комунизма през 1989 г. и радикално промени живота на народите в Източна Европа. Революцията предостави възможност на нас, българите, да стъпим в съвременния свят на свобода и демокрация.

В "Размисли върху революцията в Европа" Ралф Дарендорф правилно подчертава: "Революцията на карамфилите" в Португалия звучи привлекателно подобно на "нежната революция" в Чехословакия; обаче понятието за революция е много по-подходящо за Централна и Източна Европа, където трябваше да бъде разрушен монополът на управляващата номенклатура.

Към края на октомври 1990 г., по време на конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа в Париж, френският президент Франсоа Митеран организира обяд в Елисейския дворец за българската делегация начело с президента Желю Желев. Разговорът започна с разкази от страна на българските представители относно сблъсъците между дисидентите и режима на Тодор Живков, както и промените след 10 ноември 1989 г., включително проблемите при мирния преход към демокрация. Митеран слушаше внимателно и след това изрази тъга относно неволята във България; той почувства искрена завист към поколението си за шанса да участва активно във такива значителни исторически трансформации. Беше минала едва година от началото на революционните промени у нас и из цяла Източна Европа – времето когато свободата и демокрацията все още представляваха надежда, вдъхновяваща борба.