Спекулативно-поетически разглеждания на времето у късния Хайдегер

В настоящото изследване се акцентира на двусмислената основа на един теоретичен въпрос, свързан с концепцията за времето при Хайдегер. Този проблем е многократно разглеждан и натоварен с противоречива история в научните среди, затова целта е да се направи ново преразглеждане чрез детайлен анализ на конкретни кратки текстове. Кратките им форми ще улеснят задълбоченото изследване, особено предвид факта, че досега не са били преведени на български език. По този начин темата за времето в късния Хайдегер трябва отново да възвърне своето значение, като се проследят сложността и завършеностите на отделните текстови структури. Тоест – проблемът за времето следва да преосмисли динамиката на самите литературни произведения.

Любомир Милчев завършва специалностите по българска филология и културология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ през 1988 година. От 1989 г. той става специализант в катедрата по културология, а впоследствие - редовен аспирант там в продължение на пет години. В процеса на докторантурата си учи във висши учебни заведения в градовете Хайделберг и Бохум в Германия. През 1996 г. той превежда труда „Кант и проблемът на метафизиката” от Мартин Хайдегер.

Някои книги от същия автор включват: „Далматинецът Марципан” (2000), „Вещи и обнищвания в литературата: Литературният антиквариат” (2001), „Комедиантите – фарсове и водевили дори... tableau vivante” (2004, ИК Жанет 45) и „Любовникът на лейди Чатърли и благоприличието на нетрагичното” (2006).