Делириум 2: Кошмарът трябва да продължи

**ШАНГРИ-ЛА**

В една въображаема страна управляват измислени президенти, премиери и генерали. Те контролират богатствата на нацията и разпределят равномерно бедността сред населението. Хората в тази страна са щастливи от справедливото разпределение на националната нищета и постоянно гласуват за своите "справедливи" управници. Белчо Дончев споделя истории за неразривно свързани чиновници от напълно фиктивна империя, които манипулират собствениците на страната. В това въображаемо царство всичко се движи по строга логика, която би била ужасна в реален свят. Затова авторът подчертава, че този кошмар трябва да продължи – той не желае да унищожава трудно постигнатата хармония между управляващи, медии, бизнесмени, тайни служби и интелектуалци.

Белчо Дончев притежава уникалния талант да представя трагични събития с чувство за хумор; докато четях неговото произведение, често се смях до сълзи, макар темите да не били смешни.

Все пак има надежда за тази фиктивна държава: там живее малцинство, което отказва да приеме червените лидери. Както казва самият Белчо: „Истинската политика идва от малцинството и обикновено използва непопулярни методи. Истинската култура е дело на малцина; истинското изкуство и науката също произлизат от тях.“ Той добавя: „Истината се търси и проповядва от малцинство." Неудачно е бъдещето на държавите, зависещо от мнозинството." Приказната Шангри-Ла може би е била населена именно от такова малцинство – но дори тя е плод на фантазия! България не представлява Шангри-Ла; все пак в страната ни пътуваме с Белчо Дончев към подобно рядко срещано малцинство.

Част от него е самият Белчо Дончев.

Огнян Дъскарев