Лица, тела, персонажи: истории от Куба/ Албум фотографии от Бабак Салари

"Лица, тела, персонажи: истории от Куба" е сборник с документални фотографии, който представя хомосексуалната и артистичната общност в Хавана. Това е третият задълбочен проект на Бабак Салари относно гей-субкултурите в Латинска Америка. Творбите му се фокусират върху идентичността и сексуалността и са продължение на проекта "Време в Хючитан", създаден през 1994 година, който разглежда уникалната култура в мексиканския град Хючитан, където хомосексуалните индивиди са ценени като важна част от обществото и семейството. По време на посещението си в Хавана през март 2001 година, Салари получава вдъхновение да се заеме повторно с темата. В следващите месеци той започва да документира разнообразието сред сексуални работници, студенти и артисти - основни фигури във "Хомосексуални в периферията". Подобно на предишния си проект, тази работа предлага интимен поглед към социален сегмент, който печели уважение и свобода далеч от стандартното общество.

След премиерата на "Хомосексуални в периферията" по време на фестивала Image+Nation в Монреал през септември 2001 година, Салари заминава за Югозападен Афганистан с цел да документира хуманитарната мисия на Medecins du Monde. През юли 2002 година той се завръща обратно в Куба и започва нов проект със съдействието на Роберто Сурбано - тогавашния заместник-председател на UNEAC (Съюза на кубинските творци). До август същата година този проект прераства във "Лица, тела, персонажи: истории от Куба", където фотографът улавя творците зад кубинската култура. Обединявайки тридесет известни кубински художници - танцьори, драматурзи и фотографи - Салари става част от тяхната кауза да изследват границите между сексуалността и идентичността.

Бабак Салари е фотограф и преподавател живеещ в Монреал. Започнал кариерата си като тийнейджър в родината си Иран; там публикувал свои снимки преди да бъде затворен заради политическите си убеждения. След Ислямската революция прекарва три години извън страната; шест месеца под режимa на Аятолах Хомейни го принуждават да напусне Иран едва навършил 21 години. Периодът му като бежанец включва една година прекарана в Пакистан преди пристигането му канадска земя , където възобновява образованието си по фотографията . Завършил Университета Конкордия както Доуасон колидж , последният от които впоследствие става място за негово преподаване .

Основните интереси при фотографиране включват хроникиране живота малцинствени групии обитаещаи крайностиe n обществото . Документално творчество чрез годинте обхванало различнти аспекти : ирландски авторi живеещи нa статут нa бежанци ; матриархален индигенизъм Мексико ; квир общностn a Кyба . Направленият пoлета тасяв о до места c войни като Афганистан ,Пакистан ,Ирак или Палестина провокират изображението им животитепострадали жертви най-вече жени деца .