Готварска книга за дълголетници

* Лечебните качества на българското кисело мляко
* 100 рецепти с еликсира за дълголетие

Процесът на подкиселяване на млякото се осъществява чрез разлагането на лактозата (млечната захар) до млечна киселина, която предизвиква коагулация (сгъстяване) на белтъка казеин. Ферментацията стартира благодарение на микрофлората, внесена чрез закваската - специфичните бактерии лактобацилус булгарикус и стрептококус термофилус. Именно тези микроорганизми определят уникалността на българското кисело мляко, а неговата международна популярност е в значителна степен заслуга на българския учен Стамен Григоров (1878-1945), родом от село Извор в Трънско. Той учи естествени науки в Монпелие и продължава образованието си в Медицинския факултет в Женева. През 1903 г., като асистент на професор Масол, Григоров публикува първите си научни статии относно пръчковидния бацил, открит в киселото мляко и наречен „латобактериум булгарикум“ от известни учени по онова време. Няколко години по-късно през 1908 г., лауреатът на Нобеловата награда Иля Мечников, който изследвал процесите свързани със стареенето, именува този бацил като „бактериум булгарикум - Григороф“ в своя научен труд. Докато изучава бактериите във ферментираното мляко, Мечников установява, че млечно-киселинният пръчец е най-подходящ за борба с вредните бактерии и други патогени в червата. Именно той допринася за популяризирането на киселото мляко като ценна храна с лечебни свойства и способности да забавя процеса на стареене.