Театър х 3
Издателство: | Панорама Плюс |
Брой страници: | 206 |
Година на издаване: | 2007 |
Дата на издаване: | 2007-07-02 |
ISBN: | 97895485498040 |
SKU: | 63496600019 |
Размери: | 20x13 |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 7 лв. |
**Съдържание:**
**За автора и неговото творчество**
**Пиеси:**
- Верига от думи
- Дакота
- Методът Грьонхолм
Забавните и напрегнати пиеси на Галсеран "Верига от думи", "Дакота" и "Методът Грьонхолм" за първи път ще бъдат представени на български език. В първата история, гараж служи като сцена за словесни сблъсъци между сериен убиец и заложничката му (преди време женени, а сега злощастно разделени – хорър интерпретация на "Войната на семейство Роуз"). Във втората мъж сънува пророчески сънища, които объркват реалността с измислиците му, докато се опитва да реализира всичко несбъднато. Най-популярната сред тях, "Методът Грьонхолм", показва как група агресивни експерти по човешки ресурси подлагат кандидатите за желаната позиция в мултинационална компания на изключително строги тестове относно търпението, възпитанието им и достойнството.
Жорди Галсеран (роден в Барселона през 1964 г.) завършва каталонска филология в Университета в Барселона. Той започва да пише пиеси през 1988 година, като сам режисира ранните си творби с аматьорски актьори. През 1995 г., две от него произведения - "Верига от думи" и "Дакота", печелят няколко театрални награди едновременно и започват да се поставят на най-престижните испански сцени. Пиесата "Верига от думи" е първата, която преминава извън границите на Испания и се играе в Буенос Айрес, Меделин и Маями. През 2003 година комедията “Методът Грьонхолм” постигна безпрецедентен успех както сред местната публика така и международната критика във новата испанска драматургия; след своята премиера тя не е слизала от афишите по театрите по света (представяна е в двадесет държави включително Португалия, Франция, Германия и Великобритания) със зрители над един милион.
„След края на диктатурата целият талант у хората в Каталония , които искат да правят кариера разказвайки истории , бе насочен към театъра . Както обикновено става при малките страни . По-силните държави щяха да отклонят много таланти към киното или телевизията . Но тук има огромно количество театрали спрямо населението ни . И всички знаем , че количеството понякога води до качество ...“ (Жорди Галсеран , „Капитал“, май 2007).
.
.