Христо Цанков-Дерижан 1888-1950 Т.2

Христо Цанков-Дерижан е един от българските творци, които полагат основите на следосвобожденската ни литература. Той е роден в Габрово през 1888 година и още от ранна възраст проявява интерес към литературата. Докато учи в Пловдив, редактира вестник "Ученически труд", а по време на обучението си в София - хумористичния вестник "Порой". Влиянието на руски демократични писатели и работата на народния поет Иван Вазов оформят неговото разбиране за ролята на писателя, който трябва да бъде свързан с народните стремежи.

Цанков-Дерижан заема различни позиции, включително артистичен секретар (1920) и директор (1920-1923) на Народния театър, както и началник отделение при Министерството на търговията и труда (1932-1934). Освен това е главен редактор на списания като "Семейство" и всекидневника "Земя". Неговото творчество обхваща широк спектър - той пише стихотворения, разкази, повести, романи и критики; редактира антологии и сборници; превежда японска поезия – например „Пеперуди. Японска лирика“ (1919) и „Песен за камбаната“ от Фридрих Шилер (1924).

В своите стихове той следва традицията на Вазов, а белетристиката му съдържа автобиографични черти наред с отражения върху социалния живот в България. Критическите му есета „Моите познайници“, представляващи литературни портрети на 16 български автори, както и “Певецът на селото”, където разглежда живота και делото на Цанко Церковски демонстрират активно обществено съзнание у писателя і осъзната отговорност спрямо съдбата нa народа.