Поетическото изкуство Т.6 / Любомир Левчев

Въведение, коментар и превод от старогръцки – проф. д-р Александър Ничев.

Предговор
Аристотел, роден в Стагира (384—322 г. пр. н. е.), пристига в Атина през 336 г., на седемнайсет години, и се записва в философската школа на Платон — Академията. В продължение на двайсет години той развива своята научна дейност там. Отношенията му с Платон не могат да бъдат точно определени; изглежда обаче, че различията между ученика и учителя по основни въпроси не са попречили за запазването на приятелски тон и почтеност помежду им. Платон високо оценявал Аристотел и го наричал "умът на школата". Известната фраза „Amicus Plato, sed magis amica veritas“ произлиза от “Никомаховата етика” (I 4) на Аристотел. През 342 г., Стагиритът става възпитател на Александър Македонски. Когато през 335 г. се завръща в Атина, той основава собствена философска школа — перипатетическата, която просъществува няколко века напред. По време на последния период от живота си (335—323 г.) пише редица трактати във връзка с преподаването си в Ликейона (Лицея), сред които е и творбата “За поетическото изкуство”, известна като “Поетика”. Тази работа вероятно е разположена между “Политиката” и “Реториката”.

“Поетиката” не представлява част от съчиненията, предназначени за широка аудитория; тя удовлетворява специфичните нужди на перипатетическата школа, което обяснява нейния необичаен формат и странната съдба след написването й.