Игра на дама

Париж, бурната романтика между Оливейра и Мага, нощите в клуба на змията, изпълнени с джаз и страст, търсещи както небесата, така и ада. От друга страна е симетричното приключение на Оливейра, Тревълър и Талита в Буенос Айрес – град обвит в спомени. Желанието за преминаване отвъд границите на традиционното разказване достига крайности. Резултатът от всичко това е тази книга (в действителност няколко книги - зависи как я възприемате), наситена с хумор и безпрецедентна оригиналност. "Дамата играе с камъче, което трябва да подритваш с върха на обувката. Необходими са: тротоар, камъче, обувка и красива рисунка с тебешир - предпочитано цветна. Над вас е Небето; под вас - Земята."

Хулио Кортасар (1914-1984) е един от блестящите представители на латиноамериканската литература със значимо влияние върху световната литература през XX век. Роден е в Брюксел като син на аржентински дипломат; семейството се връща в Аржентина през 1918 г., където той прекарва детските си години и младежките си години. След 1951 г., до края на живота си живее във Франция. Известен майстор на краткия разказ – творби като "Бестиарий" (1951) и "Истории за кронопи и фами" (1962). В България читателите познават неговото творчество чрез различни антологии. Автор e също така на романите "Лотарията" (1960), "62: Модел за сглобяване" (1968) и "Книга за Мануел" (1973). Но най-често името му се свързва след 1963 година именно с романа „Игра на дама“, който остава един от знаковите литературни произведения от XX век.