Животът на излишния човек. Политически роман

Как най-богатата банка в България се е трансформирала в "пощенска кутия" за Коза Ностра. Защо съдебната система оправдава банкерите, които крадат и разхищават милиарди от страната, докато по улиците убиват хора като животни. Как дори смъртта може да бъде източник на богатство. Кой всъщност е лишеният – народът или успелите негодници.

- Г-н Христозов, скоро ще видим новият ви роман “Животът на излишния човек”. Кого наричате излишен?
- Животът на българите днес предлага различни интерпретации относно това какво означава да си "излишен", което ясно личи в двата типа герои в романа. Става въпрос за неравна битка между мафията, основана на контрабанда и пране на пари, и правовата държава. Давам конкретен пример: нашите митници са основните входове и изходи за контрабандната дейност. Настоящият директор Асен Асенов вече при две управления подкрепя корупционните схеми и би трябвало отдавна да е освободен от длъжността си. Вместо това обаче той остава стабилен във властта си, защото е нужен за партийните сделки и манипулации с държавни средства. Получава се така, че честните български граждани, които не крадат общественото благо, изглеждат напълно ненужни. Достатъчно време България търпи организирана престъпност; корупцията и клиентелизмът преобладават сред управляващите елити. Можете ли да ми посочите поне един осъден? Напротив – законодателството хваща само дребните риби, а големите играчи минават без затруднения през него оставяйки след себе си празноти.
Из интервю