Няколко реда. Стихове и рисунки от литературната дупка

В българския исторически, социален и политически речник неравностите символизират и сравняват ситуации, които винаги изискват преодоляване на определени трудности. А какво можем да кажем за дупките? Те представляват специфичен вид неравности, свързани с пропадания.

Уважаеми читателю, напълно разбираемо е да изпитваш съмнения относно заглавието на тази книга, което може да изглежда загадъчно. В световната литература срещаме произведения от подземията и мъртвите домове, философски размишления от предизподни места или даже отвъдното. Българската литературна традиция най-сетне се нареди до глобалните особености – имаме стихотворения от така наречената „литературна дупка“. Обикновено в дупки се засаждат дървета или по време на чужди инвазии (както при битката при Адрианополис, където цар Калоян първи в света побеждава кръстоносците) враговете потъват.

За онези, които обичат да разглеждат близкото ни тоталитарно минало, ще спомена, че авторът е роден по времето на известните "ломски ямки" - процеса на посев в специално оформени малки дупчици с предварително вложен тор. Целта е тези растения бързо да преобразят незрелия социализъм в зрял...

Без капка ирония мога да добавя, че корените на автора Тодор Шопов произлизат не от случайна ямка, а от древни български територии като Тулча и други подобни места; благодарение на присъединяването към Европейския съюз нашият народ ще може пак активно да живее там.

Поетичното явление Тодор Шопов черпи вдъхновение от научната традиция на единственият най-стар университет у нас – мястото където той преподава повече от три десетилетия. Поради това стихотворенията му няма скоро да избледнеят или бъдат временно явление. Непосредствен признак за тяхното органично възприемане са рисунките - също част от литературната дупка - направени от виртуозния Борис Драголов.

А авторът на тези няколко въведителни реда намира утеха в мисълта, че литературната дупка обозначава неговия скромен кабинет в подземието на Ректората на Софийския университет; там през последните 50 години функционираше Университетската печатница. Има надежда ,че тя остава жива във вечността.
София , 11 декември 2006 г.
Димитър Томов