Раздавачът на щастие

Книгата определено заслужава вниманието на читателите, подобно на творбите на Исабел Алиенде. Лаура Ескивел следва традицията на латиноамериканската литература с нейната емоционалност и експресивност, комбинирайки буквализъм със свръхестествени елементи в стила си.

"Раздавачът на щастие" разглежда теми като голямата любов — едновременно споделена и обречена, отговорността и нейния крах, а също така миналото и смъртта, които активно присъстват в настоящето. Основният акцент обаче пада върху сетивните възприятия: зрението, слуха и гласа; как те предават послания и провокират чувства. Сетивата генерират енергии, които "вибрират през пространството", а мислите преминават през тялото като флуиди. Тези невидими сили оформят важни послания, нуждаещи се от приемник за да бъдат разбрани или трансформирани в думи или образи. Най-голямото бедствие настъпва тогава, когато тези послания останат незабелязани... Възниква пропаст между желанията и изразяването им чрез словото.

Не случайно главният герой е телеграфист — символичен образ за комуникация. Телеграфът представлява началото на модерната връзка между хората; той изпраща безпристрастни съобщения просто заради самите тях. Но когато опитаме да направим съобщенията целенасочени или дирижирани, последствията са неизменни. Историята около Хубило телеграфиста служи като наказание за намесата му във свободното движение на думите и желанията. Той се стреми да контролира всичко – да превежда сигнали към точните адресати – вярвайки че намерението зад общуването е по-важно от самия език.

Въпреки дарбата му да чува разнообразие от звуци — дори бурята или тишината — Хубило не успява да улови гласа на собственото си дете или жена си в критичните моменти; губейки връзката със собствения си вътрешен глас. Успява само частично: приема чужди съобщения за свои но пренебрегва своите лични чувства и тези на близките си.

Все пак той запазва убеждението си относно основната функция на думите - предаването на любов та разкриването ѝ чрез мълчаливая форма - оставайки оптимист относно необходимостта от откритост при слушане… независимо кого ще чуем.

Амелия Личева
(съкратено)
в-к Култура бр.44, 07 декември 2001