Благочестиви спомени

Съществото, което наричам "аз", се появи на този свят в понеделник, 8 юни 1903 година, около осем часа сутринта в Брюксел. Произхождам от французин с дълга фамилна история от Нор и белгийка, чиито предци са живели векове наред в Лиеж преди да се установят в Ено. Мястото на това събитие – всяко раждане е значимо за родителите и близките им – беше на авеню "Луиз" номер 193; къщата вече не съществуваше, тъй като бе заменена от голямо строителство.

Когато записвам тези факти, които сами по себе си изглеждат безсмислени и ни отвеждат далеч от личната и общата история, ме завладява смущение пред сложността на обстоятелствата и случките, които по един или друг начин определят нашето съществуване. Това момиченце - част от християнското летоброене и контекста на ХХ век Европа - представлява физическото ми начало: розовият плачещ организъм в синята люлка подтиква мен към редица въпроси. Те стават все по-опасни с времето; колкото по-простички изглеждат те, толкова повече литераторът избягва да ги формулира. Не мога да поставя под съмнение идентичността си със самата идея за детството ми. Но за да преодолея чувството за нереалност при тази самоидентификация, трябва като историк да се опитам да възстановя откъслечни спомени чрез разкази или писма от хора около мен – информация свързана с документални справки у нотариуси или кметства често лишена от човешкия аспект.

Зная много добре как всичко това може да бъде неточно или неверно - филтрирано през паметта на множество различни индивиди; шаблонно подобно молбите за паспорт или семейните истории преразказвани през поколенията до загубване на истинския смисъл. Въпреки че тези факти звучат познато , те остават единствената връзка между детството ми и настоящето; те служат като спасителен пояс във времевите вихри. С интерес започвам постепенно да запълвам празнотите около тях с надеждата образът на човек – моя собствена идентичност сред околните места – ще излезе ясно очертан след свързването им: мигновени прозорци към онова неизразимо пространство извън думи и форма.