Огледала/ Mirrors/ Miroirs. Български хайку

Смятам, че поезията е предназначена за поетите. Всеки творец сам решава дали да пише стихотворения или да остане завинаги отстрани на невидимата граница между читателя и автора. Самото присъствие в света на поезията носи удовлетворение. Там фиктивните прегради се разтварят. Сред всички поетични жанрове хайку най-силно изисква участие от страна на читателя. Недоизказаността и празнотите между думите, където резонират многобройни асоциации, предлагат значителни възможности на ценителя да прояви собствена поетична същност. Хайку не представлява просто споделено послание от автора, а покана към читателя за откритие на неговото уникално прозрение. Това го отличава от другите кратки форми на изразяване. В хайку често са представени два образа, свързаността между които понякога не може да бъде уловена с логическо мислене; само интуцията успява да построи крехки мостове над тези пропасти и ни води до място, където всичко е взаимосвързано.

От различните опити за дефиниране на тази форма ми допада особено метафората на Р. Х. Блайт: "Хайку е затворена врата, която изглежда като отворена". Познавачът оценява дълбочината зад видимата простота на тези кратки произведения и намира нов простор за вдъхновение отвъд него.
Людмила Балабанова