Книга на Еклесиаста

Соломон е считан за създател на „Книга на Еклесиаста или Проповедника“ – една от най-оспорваните и противоречиви творби в Стария завет. В нея можем да открием изрази като: „Суета на суетите – всичко е суета!... Каквото е било, ще бъде отново... Няма нищо ново под слънцето… Всичко има свое време… време за плач и време за смях … Време да разхвърляш камъни и време да ги събираш … Време да обичаш и време да мразиш... Всичко произлиза от пръстта и всичко се връща обратно в нея ... По-добре двама, отколкото един... Който копае яма, сам ще попадне в нея...“

Тези думи често чуваме или сами ги използваме. Те принадлежат на Соломон – царят на Иудея, управлявал от 965 до 928 г. пр. Хр., чийто имидж днес асоциираме с мъдрост, богатство, слава и сила. След като преминава през различни житейски опити, този мъдър владетел стига до парадоксалния извод: „Всичко е суета и натоварване за духа.“ Тези слова обрисуват основната тема на книгата, където авторът търси решения как човек може по-добре да живее в този безсмислен свят.

Авторът сякаш черпи вдъхновение от безкрайното духовно наследство на човечеството. През вековете всяко поколение независимо от променящата се действителност неизменно се сблъсква с основните въпроси относно начина си на живот – толкова нестабилен колкото и противоречив. Всеки период поставя пред лицето си неминуемия факт, че хората живеят в свят извън техния контрол – живот който трябва да бъде изживян в синхрон с Върховния Бог-съзидател, който единствен определя случващото се тук долу.