Пепел от светлина

Косите ми избират ябълки.
Ангелите ми подбират думи.
И аз,
сякаш не върша нищо.
Сякаш снощи
съм оставил сърцето си в
любов от последния поглед.
Но къде се случи това?
Спомням си как напуснах себе си.
Помня как в парка
някой свиреше на празната шапка си
амурски валс.
След това...
Размишлявам...
Но дали следва да размишляваме след това?