Дванайсетте стола

На смъртния си одър мадам Петухова разкрива на зетя си Иполит Матвеевич Воробянинов, който е бивш предводител на дворянството в Старгород и сега работи като деловодител в съветска институция, че години назад е скрила своите брилянти от болшевиките в тапицерията на един от дванайсетте стола в гостната на старата им къща. Воробянинов започва да търси столовете.

Скоро към него се присъединява Остап Бендер - обаятелен авантюрист, способен да извлече полза от човешките слабости. Той няма никакви задръжки и притежава остроумие и язвителен език; изобретателността му за намиране на средствата за начинанието е безгранична - включително основаване на тайно политическо движение или организиране на междугалактически шахматен турнир.

В единайсет и половина, откъм северозапад, идвайки от село Чмаровка, в Старгород влиза млад мъж около двадесет и осем години. След него тича едно бездомно дете.
- Чичко! - викал той весело - дай десет копейки!
Младият мъж изважда румена ябълка от джоба си и я подава на детето, но то не спира там. Тогава той спира, поглежда момчето с насмешка и казва:
- Да не би да очакваш ключа ми за квартирата със парите?
Безпризорното дете разбира колко нелепи са исканията му и веднага се отказва.
Младият мъж лъже: нито има пари, нито квартира с тях вътре или ключ за отвори. Няма даже палто. Облечен е само в зелен тесен костюм. Мощният му врат е увит многократно във стар шал; носи лачени обувки без чорапи с портокалови велурени връзки отпред. В едната ръка държи астролаб.
- Ох баядерке ти-ририрам ти-рера! - запя той по пътя към пазара.