Избрано: Иван Методиев /тв.к.

Поезията на Иван Методиев предизвиква силно желание да бъде наречена "философска", което е верно, но и рисково определение, тъй като може да доведе до неправилни представи за поета. Неговата поезия не се характеризира с "ерудитски", "александрийски" или "коментаторски" подходи, а скорей чрез своята "незабележима сентенционалност". Образите в творбите му не са просто резултат от предварително зададена философия; те сами искат да бъдат завършени с философските въпроси. Например, стихотворението „Бог безспорно ни шепне с дъжда, но какво?“ от книгата „Време и нищо“ показва, че философското у Методиев не е анализът на съществуващото, а изразяването на мълчанието на самите неща. Поетът осъзнава добре, че предметите не говорят сами по себе си – те биват вдъхновявани от думите на поетите. Смисълът не произлиза само от самите обекти; той възниква в диалога между нас и тях – диалог, при който нашият език трябва да подчертава значението им вместо да го затъмнява.