Плячка

Вихрен Чернокожев описва "Плячка" като философски роман, който разглежда абсолютното както в контекста на мистерията, така и на волята.

Божидар Кунчев изразява мнението, че ние сме сами себе си плячка – податливи на демоничното, което не можем да отстраним от душите си. Ние се опитваме да маскираме ниските си инстинкти с ярки облекла на съвременността, за да скрием колко силно сме завладяни от евтините искушения на настоящето и колко далеч сме от вечните ценности.

Милисав Савич посочва наличието на множество фолклорни и митологични елементи в произведението. Въпреки че те могат да бъдат трудни за разбиране от съвременния читател, именно тези компоненти придават дълбочина и очарование на романа.

Светлозар Игов характеризира "Плячка" по-скоро като социален роман-притча, съсредоточен върху природата.