Вебер и Бурдийо: Подходи към интелектуалците

Автономията на изкуството и интелектуалците вече не се възприема единствено като позитивна стойност, а все по-често се превръща в проблем, дори за мнозина е истинско бреме. Ако през втората половина на XIX век творци като Флобер, Бодлер, Мане и по-късно Зола са защитавали тази автономия, то днес ние я получаваме без усилия. Не просто като наследство, което често не оценяваме напълно или не заслужаваме, а като дар. От конфликта между теории и практика можем да заключим следното: Вебер предоставя значителен стимул за размисъл, но той не е наш съвременник; поствеберовите концепции относно интелектуалците водят до едностранчиво разбиране на явленията и размиване на понятията. Това преобразува прометеевото обещание на една забележителна личност в нарцистичен консуматор на собствената си безпомощност и самота.
Ивайло Знеполски