Ваксините - минало, настояще, бъдеще

Основните постижения в сферата на общественото здравеопазване несъмнено са свързани с ефективното приложение на ваксини за борба с инфекциозните болести. Повече от два века след откритията на Едуард Дженер, създателя на първата ваксина против вариола, днес имаме налични ваксини срещу над 20 бактериални и вирусни заболявания. Изкореняването на вариолата през 1980 г. и обявяването на множество райони, включително Европейския континент, за свободни от полиомиелит представляват значителен напредък в усилията за справяне с тези опасни инфекции. В началото производството на ваксини е било основано повече на опит, отколкото на научна основа; днешното развитие в областите имунология, генетика и молекулярна биология обаче ни дава възможност да се заемем със справянето не само с инфекциозни заболявания, но и с редица неинфекциозни състояния като автоимунитети и рак – чиято молекулна структура или механизми вече са проучени или все още се изясняват. Интересно е, че наред с профилактичните ваксини все по-голямо внимание получават терапевтичните ваксини, които помагат при хронично развили се инфекциозни и неинфекционни заболявания.

Монографията произлиза от наскоро проведения курс по ваксини в магистърската програма по вирусология към Биологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", организиран от един от авторите. Този текст служи като кратко и добре структурирано ръководство предназначено за студенти по медицина и биология, лекари общопрактикуващи специалисти - терапевти и педиатри, както и експерти в области като инфекциозна медицина, епидемиология, микробиология, вирусология и имунология – всички те работещи активно върху превенцията и лечението какъвто образуван инфектологичната практика касае както заразителни така й незаразителни патологии.