Paradise Lost

В "Загубения рай" Милтън създава епична поема, която рисува огромен и вдъхновяващ космос, обхващащ значителни пространства от време и пространство. Въпреки това, поставяйки харизматичния Сатана и голите Адам и Ева в централната част на разказа, той успява да изобрази дълбока човешка трагедия относно Падението на Човека. Поемата е написана през петдесетте години на живота му - когато е сляп, изпълнен с горчивина заради Реставрацията и временно заплашен от смъртна присъда. Явното колебание на "Загубения рай" към авторитета предизвиква оживени дебати дали тя успява да 'оправдае пътищата на Бога пред хората' или всъщност разобличава жестокостта на християнството.